Философия и религия.

І. Що е Философия?

Терминът “Философия” произлиза от гръцката дума “φιλεο”и “σοφια”, което следва да се преведе като “обичам, стремя се към истината, мъдростта, знанието”. Той е употребен за първи път от древногръцкия мислител и учен Питагор и влиза първоначално в употреба от сократическата школа. Хераклит Ефески също употребява названието “философ” в смисъл на изследовател, който проучва нещата с оглед на тяхната истинска природа. Думите “φιλοσοφειν” и “φιλοσοφια” в класическите съчинения на древността за първи път се срещат при Херодот, където мидийския владетел Крез говори на атинския законодател Солон: “ Чух, че ти философствайки (φιλοσοφεον) си пропътувал много страни, за да ги изучиш”. Седемте мъдреци на Гърция Херодот нарича “σοφιστι”. Това название използва и Питагор. Древното предание съхранено у Диоген Лаерций Цицерон и други извори свързват особеното значение на думата “философия” с Питагор. Сам той се е нарекъл философ. Те наричали себе си философи, а не мъдреци “σοφοι” : “защото мъдър може да бъде само един Бог, а на човек е присъщ стремежа, любовта към мъдростта”. По този начин Философията се оформила като наука, която акцентира върху изследването на човешкия разум, тоест наука на мисленето, което подтиква към филосовстване. Според Платон и Аристотел първоизточник на Философията е удивлението- реакцията при наблюдаване на творението, чудесата, природата, красотата, космоса като целесъобразно устремено цяло. Удивлението води след себе си съмнението. Сетивните възприятия зависят от нашите сетивни органи и заблуждават или не се съгласуват с тава, което съществува само по себе си. Формите на нашето мислене са тези на нашия човешки разсъдък. Те се заплитат в неразрешими противоречия, навсякъде на едни твърдения се противопоставят други.
Изследването на предметите, в провеждането на съмнението като път към достоверността, човек не мисли за себе си, за целите си, за щастието си – забравя себе си.Според стоикът Епиктет: “Първоизточникът на философията е забелязването на собствената слабост и безсилие”. С помощта на мисленето се стига до яснота и свобода във всичко, във всяка една ситуация. Има ситуации, които са неизменни по своята същност- мисълта за смъртта, страданието, за неизбежното в живота. Тези положения философията ги нарича гранични ситуаций.
Тези три мотива на удивлението, съмнението и граничните ситуации, не изчерпват изцяло актуалното философстване. Те зависят от комуникацията между хората1.
В развитието на философията се сформират две течения: материализъм и идеализъм.
v Материализмът учи, че светът по своята същност е само материален, веществен. Той не е произлязъл- съществува от вечност и не ще бъде унищожен, ще съществува винаги. В него няма поставена цел и осъществяван смисъл, няма разум. Всичко в него произлиза според вечни, неизменни и всичко определящи (детерминиращи) закони. Следователно няма свобода. Материалистическо схващане намираме в древността при Демокрит, Левкий и Епикур.
v В противовес на това, идеализмът учи, че има Абсолютен Дух, светът е и духовен, той е произлязал, в основата му лежи разум и чрез него се осъществява


1.Ясперс, Карл. Въведение във Философията. изд. Гал-Ико, София, 1994

някаква цел, той има смисъл, в него човекът притежава свобода, защото свободата е възможна в света.
Само при такова виждане, логически се осмислят етическите, гносеологически и
естетически борби за идеали.

ІІ. Същност на религията.

Понятието “религия” има латински произход(= religio). Според Цицерон то произхожда от глагола “relegere”, който означава отделям нещо на страна;отдавам на нещо особена почит и внимание. Поради това той определя религията като благоговение пред нещо тайнствено и неизразимо, а религиозни нарича онези хора, които основно и многократно са обсъждали и обмисляли онова,което се отнася до почитанието на боговете1.
Според Лактанций думата “религия” произхожда от глагола “religare”,което означава свързвам, съединявам. Той я определя като съюз (връзка) на човека с Бога, отдаване справедливото и необходимо почитане на създаващия ни Бог, насочва ни вниманието само към Него.
Блажени Августин предава по друго значение на думата “религия”. Той я извежда от глагола “reeligere”-възсъединявам, възстановявам нарушената връзка. “ Бог, казва той, е източник на нашето блаженство, цел на всичките ни стремежи, затова когато Го намерим, особенно след като сме Го загубвали, ние с любов се стремим към Него и в Него намираме успокоение”.
В своята характеристика на религията, бл.Августин я отъждествява с философията като стремеж към мъдростта, свързва я с нея като познание, което се стреми към единството на всички неща. В този порядък на мисли религията, според него се отнася към единния Бог2.
Всички определения дадени до тук се допълват взаимно и дават една пълна представа за религия. Тъй като под религия най-често се разбира почитането на трансцеденталното могъщество, учението за Божеството или всички вярвания на човека в свръхестественото3.
През Средновековието се наблюдава обръщане към римските значения на термина “религия”. Religio често се обозначава като virtus, т.е. като нравствена способност, която се подчинява на правото. Авторите от тази епоха като Абелар, Анселм, Алберт Велики и Бонавентура са единни в това извеждане на термина “религия”. Според тях, тя означава вродена способност у човека, благодарение на която той се отнася към Бог. Тома Аквински разглежда религията, като особен род добродетел. Според него тя е естествена способност на човека, съществува естествен инстинкт, който ръководи религиозните деяния на човека. Вътрешните както и външните актове са определени от тази естествена способност или от това религозно a priori.
По времето на Хуманизма Николай Кузански трансформира понятието “религия”. Според него религията е нещо самостойно и единно спрямо многообразието на култовете, които спадат към честването на Божеството. Той дели човечеството на три групи: мъдреци, рационални и сетивни хора. Въпреки посочените различия, във всяка от посочените групи съществува вродена заложба, която се разгръща в съответната

1.Пенов, Димитър. Към философията на религята. ГДА, т.VІІ, 1958
2. Теохаров, Владимир. Философия на религията и евангелска теология (антология). КХ, София, 2005
3. Пак там.
религия, и общото между тези религии е надеждата за спасение и щастие.
Различията засягат ритуалите или култовете и са основани върху различията между хората и върху непрекъснтата промяна на самия свят.
За авторите от епохата на Реформацията употребата на термина “религия” не е определяща. Мартин Лутер при тази употреба на термина прави разграничаване между християнската и нехристиянските рилигии.
Изхождайки от идеята за същността на религията, стигаме до заключението, че безрелигиозни хора няма; атеистът, като отхвърля истинския Бог, признава за начало на всичко материята. При езичниците има боготворение на слънцето,луната или звездите, което е показател, че не под влияние на видими предмети човек е създал у себе си идеята за Бога, а обратното, че съществуващата у него идея за Абсолютното, той е въплътил във видими предмети1.

ІІІ. Отношението между философия и религия.

Въпросът за отношението между философия и религия е един от най-разглежданите, най-спорните, и поради сложността си предизвиква учените към разсъждения. С течение на времето се оформят три основни възгледа:
1.Философията е излишна и дори вредна(Religion contra Philosophie).
Вярата се утвърждава в противопоставяне на разума и се отхвърля философията,която е излишна и дори вредна. Тя е домогване да се опознае и обясни света с помощта на разума. Такива претенции и задачи обаче може да си постави само човек, който не приема отговорите на Божия разум - не приема Божественото Откровение. Следователно философията крие в себе си, в основата си поначало рационализъм. В нея се съдържа греховната самоувереност на човека, че единствено разумът би могъл да обясни всички области на съществуващото с достиженията на науката. И по своите резултати философията е излишна и вредна. Ако постиженията и съвпадат с богооткровените истини на религията, тогава философията е излишна, защото бавно и с големи усилия тя постига това, което религията получава пряко от богооткровените истини. Ако заключенията на философията противоречат на богоокровените истини, тогава философията е направо вредна, защото подкопава и разколебава вярата в Откровението.Напълно логично това води в крайните си изводи до прийома sacrificium intellectus / „отказ от разума“ /. Такова е схващането на крайния фидеизъм и едностранчивия религиозен мистицизъм.. Според тях да се използва философията, когато е налице Божието Откровение, то е все едно, да искаме да си служим със свещ или с фенер при ослепителна слънчева светлина. 2. Религията е излишна и дори вредна (Philosophie contra Religion). Точно противоположно е схващането, че религията е излишна и вредна, като тя може да бъде заменена от философията с нейното чисто рационално обяснение и научна картина на света.Философията се стреми да развенчае религията като противоречаща на разума.Като класици на модерната религиозна критика могат да се посочат Л.Фоейрбах: Бог е отвъдната проекция на междучовешката любов; К.Маркс: религията е опиум за народа; Фр.Ницше: Смъртта на Бога прави възможен свръхчовека. Възможно ли е да приемем, едното от двете схващания-било, че религията замества иобезсилва философията и науката изобщо или, че науката и по-частно философията

1.Киров, Д. и Коев,Т. Кратка богословска енциклопедия. Булвест 2000 София, 2003, с.160

отменя и ликвидира религията? -Не може да се приеме нито едното, нито другото. Абсолютното противопоставяне спрямо една погрешна позиция или пък тоталното й отричане е обикновено не самата истина, а само другата страна на екстремизма и заблудата
Първото схващане не може да се приеме, поради следните основания: а/Човешкият разум според самото Божие Откровение е творение на Бога, както и всичко в човека като негов духовен и физически потенциал и даденост. Сам Бог е поставил пред разума задачата да опознае всичко, което е по неговите възможности . Християнската религия не отрича, а благославя и изисква постоянно и системно усъвършенстване и използване на рационалното познание в триединството на Истината,Доброто и Красотата. Теоретическият познавателен интерес и стремеж на човека е тъй естествен, както и неизкореними са религиозните, нравствените, естетически и чисто биологични стремежи. Всеки опит да се игнорира и отрече дейността на разума, противоречи на човешката природа и Божията воля . б/Самото Божие Откровение е винаги двустранен акт. То е себеоткриване от страна на Бога и същевременно е възприемане, усвояване на свръхестестествената истина от страна на човека. Както за зрението не е достатъчна слънчевата светлина, а е необходимо и собственото око на човека, така и при духовното зрение не е досттъчно само Откровението, а е необходима и собствената духовна дейност и активност на човека - неизбежно е оперирането с понятийно-категориалния апарат необходима е на човешкия разум. Ние толкова по-правилно ще възприемем Откровението, колкото по-опитен и усъвършенствуван, чрез философската рефлексия е нашият разум. в/Богооткровените християнски истини, не са противоразумни, а свърхразумни - над възможностите на рационалното познание.Те са дадени по проблеми, по-които е невъзможно да се достигне до истината единствено по пътя на човешките познавателни възможности. Човешкият разум не е в състояние сам да си отговори на тези въпроси, но затова пък никой не може да го замести в областта на емпирично-експерименталното знание, която е и неговата специфична компетентност. Човешкия разум не може да замести Откровението, но затова пък само той единствено може да познае своите граници и възможности и по този начин, като се спира пред най-съкровените тайни на Битието , посочва нуждата от Откровение. г/Самото Божествено Откровение не е веднъж завинаги определено къде се намира, в какво се състои ,като са налице и различни негови интерпретации.То все още не е от всички познато и възприето. В света претендират да са глас на Божественото Откровение, чудовищни суеверия и извращения на истинската религиозност, като се започне от еклектични теософски учения и се свърши с разни сатанински култове ,мормони ,мунисти и други сектантски лъжеооткровения, псевдопророчества. Тук се откроява особено ярко ролята на човешкия разум, на философията, да отличи истинското от неистинското, да спомогне за преодоляване и премахване на псевдорелигиозността и погрешните насоки на богопознанието и богопочитането . Така е било и исторчески. Чрез своята критика за религиозните суеверия-философията, като се започне от Ксенофан, е спомогнала за усъвършенстването, одухотворяването на релгията. Затова справедливо Х. Спенсър изтъква, че критичният философски дух лежи като потреба, а самата религия и спомага да усъвършенства своите представи и учения за Бога. д/От друга страна, самото християнско Откровение не веднъж е схващано погрешно. През Средновековието Западната църква е присъединявала частно-научни хипотези и възгледи към предмета на Откровението като: дали земята е плоска или валчеста, дали е център на слънчевата система или не е, дали има еволюция на животинските видове или не. В името на такива методологически неправилно обявени за богооткровени постановки са се издигали клади срещу учени и философи. Тук отново е от основоположно значение критичната роля на философията да посочи и очертае точно границите на компетентност между вяра и знание, между религия и на наука и подобна проблематика не е предмет на Откровението, а на изследване от екзактните науки. Религия и философия образуват комплементарно единство. Тази постановка разкрива две възможности: От гледна точка на религията става въпрос за оная християнска философия,която е поставена под знака на основния принцип:“Credo ut intelligam“/Вярвам,за да зная.Бл.Августин/.Преди всичко вярата прави възможна всяка истинна философия.Вярата търси интелекта/Fides quaerens intellectum,Анзелм Кентърберийски/,тя дава светлина на разума,за да може той философски правилно да познава и паралелно с това в областта на философията да размишлява богословски.В определен смисъл Г.В.Ф.Хегел също се включва в тази философска традиция. От гледна точка на философията се правят опити да се редуцира религията върху фундамента на философията ,като тя се обоснове рационално и философски.Резултатът е една „религия в границите на чистия разум“/И.Кант/ или респективно това е „философската вяра“на К.Ясперс. Религия и философия образуват различни,но една спрямо друга съотнесени смислови нива.Този възглед води произхода си още от Тома Аквински.В неговия сумарно изразен вид той отчита,че ако има движение от Първопричината на всичко съществуващо като негов най-висш смисъл, то именно насоката на това движение предпоставя човека и неговия разум като съответен адресат. Оттук произтича основният принцип: благодатта предпоставя разума (Gratia supponit naturam).Освен това сътвореният човешки разум и Откровението,произтичащо от тази даваща смисъл на света Първопричина не могат да си противоречат. Откровението и човешкият разум имат своя произход у Бога. Откровението /религията/ предпоставя, че човекът - по изискванията на собствената си природа - винаги се намира пред въпросите за ориентацията си в света, за разкриване истинския смисъл на живота и за проникновено вникване в метафизичната проблематика. Въпроси, които философията разгръща като наука,използваща инструментариума на рационалното познание. Въпроси, които и в Откровението /религията/ имат съответното разрешение за човека. В свръхестествената богооткровена истина се съдържа отговорът и разрешаването на фундаменталните проблеми,стоящи пред човека. Затова и богословието като рефлексия на религиозната вяра предпоставя философията с присъщия и научен понятийно-категориален апарат и методология и се стреми да осмисли Откровението с посредничеството на философското съзнание - с неговата свобода,рационален потенциал и проблемни области. Второто схващане, че философията ще замени религията не може да се приеме по следните съображения: ¾Най-великите учени от специалните области и най-великите философи от историята са били религиозни. Тяхната вяра не само не им е пречила да опознават „действителните природни и обществени закони”, но дори точно тя ги е движила и насочвала към все повече познания. А достатъчно е един единствен случай на съвместно и хармонично съществуване на религия и философия у едно и също лице, за да бъде очевидно, че екзистенциално и по функционалната и съдържателната си значимост те не се изключват взаимно. ¾Самият човешки разум, когато бива често и непредубедено използван, а не бива превръщан в религиозен идол, признава границите си и дава място на религиозната вяра. Достатъчно е обективно да опознае какво нещо е разумът, колко е той обусловен и ограничен, за да престане да съществува противоречието между вяра и разум. Тук се отнася и твърдението на големия учен Бл. Паскал, че само слабият разум не познава зависимостта и границите си, докато силният и проникновен интелектуален взор вижда, какво може и какъв е неговият действителен потенциал и затова там,където в гранични ситуации често не достигат силите му, се включва и компетентността на вярата. ¾На човека трябва постоянно ръководство и упование в живота при всички конкретни и жизнени решения. Такова ръководство, обаче, не е възможно да му даде философията като цяло, защото тя никога не е завършена и не са известни нейните последни изводи. Не е в състояние да води подобно ръководство и никоя отделна философска система, поради вечното противоречие, борба и взаимно отричане на философските системи. Такова ръководство може да даде само религията, която има надчовешки божествен произход. ¾Философията във всяко време в своите висши постижения е достъпна само на специалистите философи, а ръководството за живот е необходимо за всички. Затова винаги в живота, тези, които не са слушали Божественото Откровение, а са слушали някой обожествен земен авторитет, са го почитали повече от Бога, защото човешкото същество е така устроено, че неговата воля има нужда от едно авторитетно безусловно ръководство. Религията не веднъж е била използвана като опора за експлоататори. В това отношение и с нея е било злоупотребено, тъй както е било злоупотребявано с науките, с техниката, с изкуствата и други. Но поначало нищо не е по-противно по отношение на експлоатацията, както това е при християнството, което подчинява всички на един общ Божи закон и обявява експлоататорите за провинени пред Божиите и пред човешките закони. Напротив- безбожието е истинско сатанинско оръжие, пълна експлоатация, тъй като се отнема на човека и последната надежда, че има нещо по-високо от експлоатиращият го. По този начин то прави човека безусловен роб на земни тирани и експлаотатори. 3. Философията и религията взаимно се допълват като всяка действа в своята област. -Не може да се приеме нито едно от двете крайни схващания, според които философията и религията се изключват взаимно, тогава остава да приемем третото. Това ни показва и опитът на всичките философи и учени, които са били едновременно и религиозни. При него изниква един по- нататъшен въпрос: коя от двете - философията или религията - има по-голямо значение за човека, на коя от тях трябва да се отдава предпочитание? За да се отстрани това недоразумение, е по-добре да се каже: религията е първото и при това индиректно самопознание на човека. Ето защо религията винаги предхожда философията, както в историята на човечеството, така и в историята на отделния индивид. Поради това отговорът може да бъде само един: винаги в историята, от страна на всички хора, се е отдавало фактически предпочитание на вярата, на религията пред философията и сега и в бъдеще, защото вярата е непосредственото вътрешно убеждение, че религията е нещо по-дълбоко, по-първоначално и по-деятелно в нашия дух и живот, отколкото е всяко знание. Философията се схваща като особена наука със своя специфика, наред със всички останали научни дисциплини и то именно, като основна, обща, уводна, универсална наука. На първо място тя е наука за света като цяло, наука за първопричината, за същността, за предназначението на света, както и за смисъла, мястото и предназначението на човека в света. Тя е наука, за най-първите и последни причини за всички неща, изследвани с помощта на естествения човешки разум. Фридрих Паусен казва: “Философията в широк смисъл на думата не е нищо друго освен постоянно повтарящ се опит да се направи едно цяло от представите за мислите върху формата и връзките, върху смисъла и значението на нещата. Задачата и е да обясно началото, същността, последния завършек и крайната цел на нещата”. Виктор Кудрявцев изразява подобно мнение- “По своето съдържание философията може да бъде определена, като наука за същността, последното обяснение и целта на битието”. Николай Лоски поддържа мнението на Паусен, че филосовията е “наука за света като цяло”
v Философията се определя като научно рационално обоснован мироглед. В това отношение с известност се ползва определението на Вилхем Вундт: “Философията е обща наука, която обединява постиженията на отделните науки в непротиречива система и изслидва прилаганите в науката общи методи и предпоставки на познанието. Задачата на философията се състои да обедини постиженията на науките в общ мироглед и възглед за света, който да задоволява изискванията на ума и потребностите на сърцето”. Това мнение споделя и Рудолф Айслер: “Философията е всеобща наука за знанието и практиката, по-точно, всеобща наука за основите (принципите) на специалните науки, изследващи тези основи с цел, чрез основни научни понятия и постижения да се постигне цялостен, логично непротиворечив, отговарящ на изискванията на разума и на сърцето мироглед и възглед за света”1.
v Философията изследва основни понятия, предпоставки и принципи, които лежат в основата на всички науки. Докато всички науки изследват само външната страна на разглежданите от тях обекти, то философията се стреми да проникне в тяхната същност. Но преди да съществува човешка философия, вече съществува човекът с неговите убеждения и практическа дейност. Също така и извън философията, започва областта на вярата. Човекът не винаги си дава разумна сметка за своята вяра, но въпреки това, тя винаги съществува и действа. На това твърдение противоречи наглед фактът, че има хора, които считат себе си безбожници, че няма религии, и че се ръководят в живота си от разума, от философията. Всъщност стига да се разбере правилно същността на философията и религията и ще стане ясно, че в случая няма никакво противоречие. Приемането на обществен смисъл може да стане с вярата и чрез религията, а не чрез философията и чрез разума. Затова и големият немски философ и поет Гьоте казва: „Битието не се дели на човешкият разум без остатък.” В това отношение материалистът, който нарича себе си безбожник не прави никакво изключение. Той теоретически може да отрича съществуването на цел или смисъл в света, но той не може да живее според това учение, защото той вярва в разумната целесъобразност на нещата, в твърдението на разума над неразумността, в твърдението на истината, правдата и мира над лъжата, неправдата и войната, вярва в целесъобразната уредба на света, а тази вяра никога не може да се обоснове философски-тя е винаги от религиозно естество2.
От всичко казано до тук, можем да направим следния извод: Философията и Религията вървят успоредно, като не си противоречат и не се отричат, а се допълват взаимно. Най-общото в тях е че и двете се задълбочават в духовната сфера- мистичното. Мистиката не е нищо друго, освен по-задълбочено вникване в



________________________________________________________________1. Хубанчев, Антоний. Лекции по Християнска Философия.
2. Философия и религия-продължение на старата тема
http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?t=434






духовните реалности или във формите на разума, които представляват личности причинители на всичко случващо се, които ползват естествените неща и сили единствено като свои оръдия, средства, начини, символи и знаци1.
Св.Максим Изповедник обединява философия и религия и пръв въвежда понятието “Християнска Философия” ( “Мистагогия”, гл.5 ). Същата тенденция може да се открие в шестте дефиниции на философията, дадени от Св.Йоан Дамаскин, че “Философията е любов към мъдростта; Бог е мъдростта сама по себе си; следователно
философията е любов към Бога”2.



























1. Философия и религия-продължение на старата тем- http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?t=434
2. Каприев,Г.. Съществува ли християнска философия http://www.pravoslavieto.com/docs/hristianska_filosofia.htm



Използвана литература:

1. Киров, Д. и Коев,Т. Кратка богословска енциклопедия. Булвест 2000 София, 2003
2. Пенов, Д. Към философията на религята. ГДА, т.VІІ, 1958
3. Теохаров, В.. Философия на религията и евангелска теология (антология). КХ, София, 2005
4. Учебник по ΦΙΛΟΣΟΦΙΑ. изд. Арена, София, 1991 Хубанчев, А.. К. Ясперс- Вяра, Познание, Откровение. ГДА, т.4, 2004
5. Хубанчев, А.. Лекции по Християнска Философия.
6. Ясперс, К..Въведение във Философията. изд. Гал-Ико, София, 1994




INTERNET ресурси:

1.Философия и религия-продължение на старата тема
http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?t=434
2.Каприев,Г.. Съществува ли християнска философия
http://www.pravoslavieto.com/docs/hristianska_filosofia.htm
3.Св.Николай Велимирович. Причина и следствие в православието.
http://www.pravoslavieto.com/docs/sv.otci/sv_N_Velimirovich/kauzalnost.htm